„Как можем до достигнем до икономика, лишена от парите и базирана на ресурсите, без глобален тоталитарен диктаторски режим? Няма ли да се наложи да изтребим популациите, за да запазим ресурсите за останалите?“, някой попита наскоро.

Това е много добър въпрос и съм си го задавал много пъти. Единственият отговор, който мога да дам, е следният:

1. Обществото, като цяло, трябва да стигне до „душевно пробуждане“, в което виждаме всички хора, като едно цяло, както виждаме семейството си и най-близките до нас хора, желаейки да споделяме с тях на равни начала.

2. В допълнение, идеята за отхвърляне на парите, трябва да бъде възприета, като по-полезна за всеки, отколкото паричния модел, в който се намираме. Хората трябва да споделят повече и повече, без да търсят парична изгода и тази практика трябва да вземе превес над търговската практика, на която сме свидетели днес.

Много свидетелства за тези две насоки наблюдаваме напоследък. Глобално, съзнанието се променя и се насочва към това „кои сме ние“, как нашите мисли влияят на света, и т.н., едновременно по отношение на науката, и извън нея, и все повече нараства броят на хората, вършейки дейности без материална облага. Тук говоря за доброволци, сред които има милиони, във всички видове проекти и организации, безплатен софтуер ( Линукс, Уърдпрес), безплатна информация (Википедия, ++++++), и доброволни усилия във всички сфери.

През историята, станахме свидетели на няколко промени във възгледите, като идеята за това, че земята е плоска, се смени с доказателството, че е кръгла. Друг пример е твърдението, че Земята не е вече център на вселената, а всъщност обикаля слънцето.

Хилядолетия сме живели с модел на мислене, повлиян от парите и смятам, че днес сме достигнати до момента на промяна. От една страна, парите имат по-силна основа днес, отколкото когато и да е било, с милиони хора нуждаещи се от тях, незапознати с друга реалност, и алтернатива. От друга страна, нараства броят на хората, желаещи просто да споделят и спрат цялата тази „игра на пари“, и създадат общество без пари.

Едно е ясно – на повечето хора днес им дойде в повече от ситуацията, в която се намираме и разбраха, че нещо трябва да се промени. По кой път ще тръгнем, зависи от единството ни. Колкото повече хора се събудят и осъзнаят възможността за общество без пари, толкова по-голям е шансът да достигнем до него.

Това, което виждам, не е тоталитарен режим, контролиран от машини. Далеч съм от това. Това, което аз виждам, ако достигнем до идеята за общество без пари, е нещо напълно различно.

Това, което трябва да си представим , като на картина, е как хората ще реагират, когато ние решим просто да споделяме, вместо да търгуваме.

Как ще реагират хората и как ще изглежда светът?

Разбира се по-голямата част от алчността и егото трябва да изчезнат. Трябва да разберем, че това, което правим на другите, го правим всъщност на себе си. Това лесно може да бъде илюстрирано с пример на човек, който достига до изобретение, което е от полза на всички хора, а не само на него. Тук не става въпрос за пари. Същото се отнася и за изкуството, храната или за каквото и да си представите. Създавайки и споделяйки нещо и вземайки участие в него, е това, за което става въпрос. Тук няма натрупване, конкуриране и търговия. Това е игра, която сме играли прекалено дълго. Сега е времето за пробуждане!

Хората смятат, че се нуждаят от парите. Те живеят с този мироглед и това е причината нещата на тази планета да са такива, каквито са. Така наречения „недостиг“ е термин, базиран на парите. Реално няма недостиг и определено няма нужда да се изтребва част от населението, за да се спасят (запазят) ресурсите. Всички тези мисли са базирани на старата монетарна система. Разполагаме с повече от необходимата земя, вода, храна и ресурси на тази планета за всички и отново ще се наложи да повторя – целият недостиг е базиран на парите. Целият недостиг е само въображаем. Системата желае да чувстваме недостига, за да оцелее. Ако се събудим и осъзнаем, че изобилието ни заобикаля, и че чрез разсъдъка си можем да създадем повече от него, системата просто ще спре да съществува. Разбира се, системата не желае това.

Гладът е термин, базиран на парите, а не на средата. Днес имаме възможността да се променим и да помогнем на природата да ни даде най-доброто си, и в същото време да се самоподдържа. Можем да произвеждаме необходимата за всеки храна. Няма две мнения по този въпрос. 50% от храната се изхвърля понастоящем. Това е така, заради икономическата ни система, монетарно базираната пазарна система. Това е така, защото храната трябва да бъде продадена на тези, които имат пари. Ако вместо това беше просто дадена, според нуждите, разпределението би могло да се осъществи на 100%, без загуба. Това е само един пример за разхитителната система, в която живеем днес.