Цайтгайст

Навсякъде по света ние замърсяваме, отклоняваме, източваме и разхищаваме ограничените си запаси от питейна вода с ускорени темпове, докато популацията нараства и технологията се разпространява. Бурното и прекомерно развитие на земеделието, жилищното строителство и индустрията увеличава необходимостта и търсенето на питейна вода отвъд установените и ограничени запаси, което като резултат превръща огромни площи земя в пустини.

Корпоративни гиганти заставят развиващите се страни да приватизират водните си запаси с цел печалба. Уолстрийт инвеститори целят обезсоляване и изготвят схеми за масов експорт на вода. Корумпирани правителства използват водата за икономически и политически придобивки. Военен контрол върху водните ресурси се задава и нова геополитическа карта и силова структура се формира, настройвайки сцената за световни войни за вода.

Ние проследяваме безброй световни примери за хора борещи се за техните основни права за достъп до водните ресурси от съдебни дела, бурни революции и конвенции на обединените нации до местни протести в училищата. Както Maude Barlow заявява „Това е нашата революция, това е нашата война”. Важна граница е пресечена с превръщането на водата в стока. Ще оцелеем ли?

Синьо Злато: Световни войни за вода

Забележителен нов документален филм „Синьо Злато: Световни войни за вода” доказва, че този основен ресурс може би е в по-голяма опасност, отколкото повечето хора смятат.

Документалният филм проследява кризата за вода от зимен парк, в който са се формирали кратери, вследствие на засушаването и Малайзия, където всеки, който замърсява водата е наказван със смъртна присъда до границата между Парагвай и Боливия, които някои вече наричат Средния Изток на водните запаси, поради яростните сблъсъци с полицията за собствеността върху водните запаси.

Филмът „Синьо Злато” звучи по същия начин, като разпростиращият опасността от глобалното затопляне документален филм на Al Gore, „Неудобна истина”, но е относно застрашените водни запаси – и последиците са страшни.

По-голямата част от информационното послание на „Синьо Злато” идва като шок. Светът колективно източва 30 милиарда галона подпочвена вода всеки ден – това е 15 пъти повече вода от тази, която може да бъде възстановена от дъждовете. Докато дефицита на вода нараства, компании като Кока Кола и Нестле направиха агресивни ходове, за да закупят местни ресурси, довеждайки ситуацията в много части на Южна Африка до положение, в което реките са замърсени и местните трябва да плащат високи такси за питейна вода или да купуват бутилирана.

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=Ikb4WG8UJRw[/youtube]