Разбирания
Постепенната социална промяна може да стане реалност само ако две условия са изпълнени. Първо, ценностната система на хората, която съдържа нашите вярвания и убеждения, трябва да бъде променена и осъвременена чрез образоване и дълбок самоанализ. Второ, заобикалящата среда, която ценностната система трябва да промени, за да поддържа новото виждане за света. Взаимодействието между ценностната система на човек и средата, в която той живее е това, което мотивира поведението му.
Например, за нашата култура, „етика” е просто въпрос на гледна точка, защото социалната ни система насърчава и награждава съревнованието (конкуренцията) и личния интерес. Тази перспектива не само води до отклоняващо се от нормалното поведение, но и директно създава такова. Корупцията е норма в нашето общество, но повечето хора не го забелязват, защото поради факта, че обществото поддържа такова поведение, то е възприемано като правилно и нормално… или като въпрос на гледна точка.
На базата на това схващанe се създаде заблуда, която посочва определени групи като „корумпирани”, а всички извън тях са „добри”. Това е същото старо виждане за света „те и ние”, което емпирично няма основа, защото отново е въпрос на гледна точка.
Например, съществува голямо движение, в което непрекъснато се говори за „Нов Световен ред”, използвайки тази представа, че съществува елитна група хора, опитващи се да завладее света от дълго време и същото това движение манипулира обществото с множество средства, за да осъществи целите си.
Това разбира се е вярно до определена степен.
Но провала при осъзнаването е, че тази „група” въобще не е група. Тя е тенденция.
Ако се премахнат всички хора на върха, които са въвлечени в глобално хегемонно управление, ще бъде просто въпрос на време друга група да бъде завладяна от същите амбиции. От тук следва, че не са отделните хора и групи проблема, а средата и условията, към които те са привикнали. Разбира се, много хора ще спорят срещу тази гледна точка, позовавайки се на отдалечената от действителността идея, че човешката природа е тази, която поражда съревнованието и необходимостта от доминиране. Това не е подкрепено с факти. Всъщност ние сме почти чисти „плочи”, когато се раждаме и средата е тази, която ни оформя в индивидите, които сме и начините, по които се държим.
Ето защо, за да могат истински промени да настъпят, трябва да прекарваме по-малко време да се борим с продуктите на тази болна социална структура и повече време опитвайки се да променим причините за случващото се. Колкото и трудно и плашещо да бъде да мислим по този начин, това е единственият вариант за нашия свят да се промени към по-добро.
Можем да продължим да стъпваме върху мравките излизащи изпод хладилника, но докато не премахнем застоялата храна зад него, те просто ще продължат да се появяват.
За чистотата на човешката природа когато се роди човек наистина може да се поспори, защото цялата човешка история откакто е почнала да се записва е изпълнена с факти точно за обратното. Достатъчно е просто да поговорите с педагози, които наистина си разбират от работата, с микробиолизи които ще ви кажат как се формират гените на бъдещия човек и да сте отглеждали деца за да се убедите, че детето изобщо не е чиста “плоча” когато се роди. Човек се ражда с желанието да притежава и да владее. Друг е въпроса дали тази енергия ще бъде насочена към креативност, пасивност или разрушение.
Детето се ражда със инстинкта да оцелее – ако това означава да притежава и владеее – това ще се научи да прави. Ако да оцелее означава да се самоусъвършенства и помага на всички около себе си – това ще прави. Гените се променят – затова са гени, след време оцеляване може да е равно на самоотдаване и взаймопомощ – не притежаване и владеене. Желанията са свързани с награди, а учените и техните теории са на ниво теории
учените нямат апарат, уреди с който да правят по-точни теории – айде да не разчитаме на полу-истини. Историята само казва какво е било – не какво ще Е.
Ако се премахнат всички хора на върха, които са въвлечени в глобално хегемонно управление, ще бъде просто въпрос на време друга група да бъде завладяна от същите амбиции. От тук следва, че не са отделните хора и групи проблема, а средата и условията, към които те са привикнали. Разбира се, много хора ще спорят срещу тази гледна точка, позовавайки се на отдалечената от действителността идея, че човешката природа е тази, която поражда съревнованието и необходимостта от доминиране. Това не е подкрепено с факти. Всъщност ние сме почти чисти „плочи”, когато се раждаме и средата е тази, която ни оформя в индивидите, които сме и начините, по които се държим.
+1